Закон за корпоративното подоходно облагане - от двадесет и втора до двадесет и осма глава

Глава двадесет и втора.
НАМАЛЯВАНЕ, ПРЕОТСТЪПВАНЕ И ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ОБЛАГАНЕ С КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК


Раздел I.
Общи разпоредби


Понятие за преотстъпване


Чл. 166. Преотстъпване на
корпоративен данък е правото на данъчно задължено лице да не внася в
републиканския бюджет определените по реда на този закон суми за корпоративен
данък, които остават в патримониума на данъчно задълженото лице и се разходват
за цели, определени със закон.


Общо изискване за преотстъпване
или намаляване на корпоративен данък


Чл. 167. (1) По реда на
тази глава се преотстъпва или намалява корпоративният данък, съответно се
намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов
резултат, при условие че към 31 декември на съответната година данъчно
задълженото лице няма:


1. подлежащи на принудително
изпълнение публични задължения, и


2. задължения за санкции по
влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните
актове относно публичните задължения, и


3. лихви, свързани с невнасянето
в срок на задълженията по т. 1 и 2.


(2) Изпълнението на изискването
по ал. 1 се удостоверява от данъчно задълженото лице в годишната данъчна
декларация.


Счетоводно отчитане на
преотстъпен и намален корпоративен данък


Чл. 168. (1)
Преотстъпеният корпоративен данък и намалението на корпоративния данък по реда
на тази глава се отчитат в собствения капитал.


(2) (Отм. - ДВ, бр. 110 от 2007
г., в сила от 01.01.2008 г.)


Признаване на част от
неразпределяемите приходи или разходи


Чл. 169. (1) Частта от
неразпределяемите приходи или разходи, съответстваща на дейностите, за които се
ползва преотстъпването на корпоративния данък, се определя, като общият размер
на неразпределяемите приходи или разходи се умножи по съотношението между
нетните приходи от продажби от дейностите, за които се ползва преотстъпването,
и всички нетни приходи от продажби.


(2) Неразпределяемите суми, с
които се преобразува счетоводният финансов резултат, когато не могат да се
отнесат само към определена дейност и са свързани с осъществяването на дейност,
за която се ползва преотстъпване, се разпределят за дейността, за която се
преотстъпва корпоративният данък, като определянето на данъчния финансов
резултат за тази дейност се извършва на базата на съотношението по ал. 1.


Деклариране на преотстъпен или
намален корпоративен данък


Чл. 170. Когато на данъчно
задължено лице се преотстъпва или намалява корпоративен данък на различни
основания по реда на тази глава, в годишната данъчна декларация лицето
задължително декларира поредността, в която е ползвало различните основания за
преотстъпване или намаляване на корпоративния данък.


Преотстъпване на допълнително
установен корпоративен данък


Чл. 171. (1) Данъчно
задължено лице, на което е преотстъпен корпоративен данък в минала година, има
право на преотстъпване и за допълнително установения недеклариран корпоративен
данък за съответната минала година, при условие че изпълни всички изисквания,
предвидени в тази глава за съответното преотстъпване на корпоративен данък.


(2) Срокът за изпълнението на
тези изисквания започва да тече от датата на установяване на допълнителния
корпоративен данък.


Преустановяване на правото на
преотстъпване


Чл. 172. (1) Правото на
намаляване или преотстъпване по реда на тази глава се преустановява при
преобразуване на данъчно задължено лице, с изключение на преобразуване чрез
промяна на правната форма по реда на чл. 264 от Търговския закон, както и при
прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон.


(2) Алинея 1 се прилага и при
преустройство на кооперативни организации.


Неизпълнение на изисквания


Чл. 173. (1) Когато не са
изпълнени изискванията на тази глава за последващо използване (разходване) на
преотстъпен корпоративен данък, последният се дължи по общия ред на закона за
годината, за която е възникнал.


(2) Алинея 1 не се прилага,
когато в случаите на преобразуване приемащите или новоучредените дружества
изпълнят задълженията на преобразуващите се дружества при спазване на условията
и реда на тази глава, отнасящи се до преобразуващите се дружества. В случаите
по изречение първо приемащите или новоучредените дружества са солидарно
отговорни за преотстъпения корпоративен данък на преобразуващите се дружества.


(3) Алинея 2 се прилага и при
преустройство на кооперативни организации.


аздел II.
Освобождаване от облагане с корпоративен данък


Колективни инвестиционни схеми и
инвестиционни дружества от затворен тип


Чл. 174. Колективните
инвестиционни схеми, които са допуснати за публично предлагане в Република
България, и лицензираните инвестиционни дружества от затворен тип по Закона за
публичното предлагане на ценни книжа не се облагат с корпоративен данък.


Дружества със специална
инвестиционна цел





Чл. 175. Дружествата със
специална инвестиционна цел по Закона за дружествата със специална
инвестиционна цел не се облагат с корпоративен данък.





Български червен кръст





Чл. 176. Българският
червен кръст не се облага с корпоративен данък.





Раздел III.
Общи данъчни облекчения


Данъчно стимулиране при наемане
на безработни лица


Чл. 177. (1) Данъчно
задължено лице има право да намали счетоводния си финансов резултат при
определяне на данъчния финансов резултат, когато е наело лице по трудово правоотношение
за не по-малко от 12 последователни месеца и към момента на наемането му то е:


1. регистрирано като безработно
за повече от една година, или


2. регистрирано безработно лице
на възраст над 50 години, или


3. безработно лице с намалена
работоспособност.


(2) Намалението се извършва с
изплатените суми за трудово възнаграждение и внесените за сметка на
работодателя вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване и
Националната здравноосигурителна каса за първите 12 месеца от наемането. Намалението
се извършва еднократно в годината, през която изтича 12-месечният период.


(3) Намаление не се извършва за
сумите, получени по Закона за насърчаване на заетостта.


(4) (Отм. - ДВ, бр. 106 от 2008
г., в сила от 01.01.2009 г.)





Предприятия, наемащи хора с
увреждания





Чл. 178. (1)
Корпоративният данък се преотстъпва изцяло на юридическите лица -
специализирани предприятия или кооперации по смисъла на Закона за интеграция на
хората с увреждания, които към 31 декември на съответната година са членове на
национално представителните организации на и за хора с увреждания и в които
най-малко:


1. двадесет на сто от общия брой
на персонала са незрящи и слабо виждащи хора, или


2. тридесет на сто от общия брой
на персонала са хора с увреден слух, или


3. петдесет на сто от общия брой
на персонала са хора с други увреждания.


(2) Корпоративният данък на
юридическите лица по ал. 1 се преотстъпва пропорционално на броя на хората с
увреждания или трудоустроените лица към общия брой на персонала, когато не са
изпълнени изискванията по ал. 1 за броя на наетите лица.


(3) Преотстъпването е допустимо,
когато преотстъпеният данък се разходва изцяло за интеграция на хората с
увреждания или за поддържане и разкриване на работни места за трудоустроени
лица в следващите две години след годината, за която се ползва преотстъпването.
Планирането, разходването и отчитането на средствата се извършват с наредби на
националните организации на и за хора с увреждания съгласувано с министъра на
финансите.





Земеделски производители


Чл. 179. (Отм. - ДВ, бр.
95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)


Ръководство на въздушното
движение


Чл. 180. (Отм. - ДВ, бр.
95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)


Социални и здравноосигурителни
фондове


Чл. 181. (1)
Корпоративният данък се преотстъпва в размер 50 на сто на създадените със закон
социални и здравноосигурителни фондове за стопанската им дейност, която е пряко
свързана със или е помощна за осъществяване на основната им дейност.


(2) Преотстъпването е допустимо,
когато преотстъпеният данък се инвестира в основната дейност в срок до края на
годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването.





Раздел IV.
Минимална или регионална държавна помощ под формата на данъчни облекчения
(Загл. изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.)


Данъчно задължени лица, които не
могат да ползват данъчни облекчения


Чл. 182. (1) (Предишен
текст на чл. 182, изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.)
Данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, не се
прилага по отношение на данъчно задължени лица, които:


1. извършват дейност в отраслите
въгледобив, стоманодобив, корабостроене, производство на синтетични влакна,
рибовъдство, както и производство на селскостопански продукти, посочени в
Приложение 1 на Договора за създаване на Европейската общност, за съответната
дейност, или


2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2007
г., в сила от 01.01.2007 г.) са в производство по ликвидация или в производство
по оздравяване, или


3. се определят като предприятия
в затруднение.


(2) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007
г., в сила от 01.01.2007 г.) Данъчно облекчение, представляващо минимална
помощ, не се прилага по отношение на:


1. данъчно задължени лица,
осъществяващи дейност в сектор рибарство и аквакултури съгласно Регламент (ЕО)
№ 104/2000 на Съвета относно общата организация на пазарите на рибни продукти и
продукти от аквакултури;


2. данъчно задължени лица,
осъществяващи дейност по първично производство на селскостопански продукти,
посочени в Приложение I към Договора за създаване на Европейската общност;


3. данъчно задължени лица,
осъществяващи дейност по преработка и реализация на селскостопански продукти,
посочени в Приложение I към Договора за създаване на Европейската общност;


4. данъчно задължени лица,
осъществяващи дейност в отрасъл въгледобив съгласно Регламент (ЕО) № 1407/2002
на Съвета относно държавните помощи за въгледобивната промишленост;


5. предприятия в затруднение;


6. инвестирането в товарни
автомобили, когато те се предоставят на данъчно задължено лице, осъществяващо
шосейни превози на товари за други лица, или се предоставят срещу
възнаграждение;


7. инвестирането в активи,
използвани в дейности, свързани с износ за трети страни или държави членки.


(3) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007
г., в сила от 01.01.2007 г.) Данъчно облекчение, представляващо държавна помощ
за регионално развитие, не може да се ползва и от данъчно задължено лице, за
което възникне някое от условията по ал. 1 през периода на извършване на
съответната първоначална инвестиция.


(4) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007
г., в сила от 01.01.2007 г.) Данъчно облекчение, представляващо минимална
помощ, не може да се ползва и от данъчно задължено лице, за което възникне
условие по ал. 2 през периода на инвестиране.


(5) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009
г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчно облекчение, представляващо държавна помощ
за земеделски производители, не се прилага по отношение на предприятия в
затруднение.


Общини с безработица, по-висока
от средната за страната


Чл. 183. (1) Общините с
безработица с или над 35 на сто по-висока от средната за страната се определят
ежегодно със заповед на министъра на финансите по предложение на министъра на
труда и социалната политика, която се обнародва в "Държавен вестник".



(2) (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2009
г., в сила от 01.01.2010 г.)


(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009
г., в сила от 01.01.2010 г.) Община, чийто административен център е център и на
друга община, се включва в списъка по ал. 1 въз основа на среднопретегленото
ниво на безработица в съответните общини, определено на база на броя на
икономически активното население в тях.


Данъчно облекчение за извършване
на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за
страната


Чл. 184. (Изм. - ДВ, бр.
110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Корпоративният данък се преотстъпва в
размер до 100 на сто на данъчно задължени лица за данъчната им печалба от
извършваната производствена дейност, включително производство на ишлеме, когато
са изпълнени едновременно следните условия:


1. данъчно задълженото лице
извършва производствена дейност единствено в общини, в които за предходната
година преди текущата има безработица с или над 35 на сто по-висока от средната
за страната за същия период;


2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2007
г., в сила от 01.01.2007 г.) изпълнени са условията по:


а) член 188 - в случаите на
минимална помощ, или


б) член 189 - в случаите на
държавна помощ за регионално развитие.


Специфични случаи на
преотстъпване


Чл. 185. (1) Когато в
резултат на увеличената трудова заетост общината отпадне от обхвата на общините
по чл. 183, лицето, придобило право на преотстъпване на корпоративен данък,
запазва това право през следващите 5 последователни години, считано от
годината, през която районът отпадне от списъка, при спазване на останалите
условия за преотстъпване.


(2) Когато данъчно задължено лице
е отговаряло на условията по чл. 184, т. 1 в предходната година преди общината
да отпадне от обхвата на общините по чл. 183, но не е осъществявало
производствена дейност през този период поради извършването на подготвителни
работи и производствената дейност започне през следваща година, правото на
преотстъпване на данъка възниква от годината на започване на производствената
дейност и се запазва през следващите 4 последователни години при спазване на
останалите условия за преотстъпване.


Инвестиционен данъчен кредит


Чл. 186. (Изм. - ДВ, бр.
110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила
от 01.01.2010 г.)


Данъчно облекчение за кооперации


Чл. 187. (Отм. - ДВ, бр.
94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)


Данъчно облекчение,
представляващо минимална помощ (Загл. изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от
01.01.2007 г.)


Чл. 188. (Изм. - ДВ, бр.
110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в
сила от 01.01.2009 г.) Данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, е
налице, когато сумата на получените минимални помощи от данъчно задълженото
лице през последните три години, включително текущата, независимо от тяхната
форма или източник на придобиването им, не превишава левовата равностойност на
200 000 евро, а за данъчно задължените лица в сектор шосеен транспорт -
левовата равностойност на 100 000 евро, определени по официалния валутен курс
на лева към еврото. Тези прагове се прилагат независимо от това дали помощта се
финансира изцяло или частично с ресурси на Европейския съюз. В сумата на
получените минимални помощи се включва и намаленият или преотстъпеният
корпоративен данък на данъчно задълженото лице за последните три години,
включително корпоративният данък, който подлежи на намаление или преотстъпване
за текущата година. В сумата на получените минимални помощи не се включва
преотстъпеният корпоративен данък, за който са изпълнени условията на чл. 189.


(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010
г., в сила от 01.01.2011 г.) Преотстъпеният данък по чл. 184 трябва да се
инвестира в дълготрайни материални или нематериални активи съгласно
счетоводното законодателство в срок до 4 години от началото на годината, за
която е преотстъпен данъкът.


(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009
г., в сила от 01.01.2010 г.) Преотстъпеният данък, инвестиран в активите по ал.
2, се натрупва с друга държавна помощ, одобрена с решение на Европейската
комисия или получила разрешение по чл. 9 от Закона за държавните помощи за тези
активи, до максимално допустимия интензитет на помощта, определен с Карта на
националната регионална държавна помощ (ОВ, бр. С 73 от 30 март 2007 г.).


(4) Данъчно задълженото лице
декларира размера на получените минимални помощи, независимо от тяхната форма и
източник, за последните три години, включително текущата, в годишната данъчна
декларация за годината, за която се преотстъпва корпоративният данък.


Данъчно облекчение,
представляващо държавна помощ за регионално развитие (Загл. изм.- ДВ, бр. 110
от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.)


Чл. 189. (Изм. - ДВ, бр.
110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Данъчно задължените лица трябва да
изпълнят следните условия за предоставяне на държавна помощ за регионално
развитие:


1. преотстъпеният корпоративен
данък трябва да се инвестира в материални и нематериални активи, които са част
от проект за първоначална инвестиция;


2. първоначалната инвестиция
трябва да бъде извършена в срок до 4 години от началото на годината, за която е
преотстъпен данъкът;


3. първоначалната инвестиция
трябва да бъде извършена в общини, в които за годината на преотстъпване има
безработица със или над 35 на сто по-висока от средната за страната за същия
период;


4. дейността, свързана с
първоначалната инвестиция, трябва да продължи да се осъществява в съответната
община за период от поне 5 години след годината на завършване на първоначалната
инвестиция; това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на
5-годишния срок с годишните данъчни декларации;


5. поне 25 на сто от стойността
на материалните и нематериалните активи, включени в първоначалната инвестиция,
трябва да е финансирана със собствени или привлечени средства от данъчно
задълженото лице; не се смятат за собствени или привлечени средства
преотстъпеният корпоративен данък, както и други средства, в които има какъвто
и да е елемент на държавна помощ;


6. материалните и нематериалните
активи, включени в първоначалната инвестиция, трябва да са придобити при
пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица; нематериалните
активи, включени в първоначалната инвестиция, трябва да са амортизируеми
активи;


7. стойността на приемливите
разходи за нематериални активи, включени в първоначалната инвестиция, не трябва
да превишава 50 на сто от сумата на приемливите разходи за материални и нематериални
активи, включени в първоначалната инвестиция;


8. нематериалните активи,
включени в първоначалната инвестиция, трябва да се ползват единствено в
дейността на данъчно задълженото лице и да са включени в активите му за период
от поне 5 години;


9. преотстъпеният данък не трябва
да превишава 50 на сто от настоящата стойност на материалните и нематериалните
активи, включени в първоначалната инвестиция, определена към 31 декември на
годината на преотстъпване; лихвеният процент за целите на определяне на настоящата
стойност на първоначалната инвестиция е референтният лихвен процент за годината
на преотстъпване, определен от Европейската комисия;


10. прогнозният размер на
първоначалната инвестиция и периодът на нейното изпълнение се декларират с
годишната данъчна декларация за годината, за която се преотстъпва
корпоративният данък.


(2) Преотстъпеният корпоративен
данък се натрупва с друга държавна помощ, одобрена с решение на Европейската
комисия или получила разрешение по чл. 9 от Закона за държавните помощи за
същата първоначална инвестиция, до максимално допустимия интензитет на помощта,
определен с Карта на националната регионална държавна помощ.


(3) В случаите, когато данъчно
облекчение е предоставено за голям инвестиционен проект, който е получил помощ
от всички източници, чиято обща стойност превишава левовата равностойност на
37,5 млн. евро, определена по официалния валутен курс на лева към еврото,
данъчното облекчение може да бъде ползвано за съответната година само ако:


1. данъчно задълженото лице е уведомило
органа по приходите за проекта най-късно преди започване на изпълнението му;


2. е получено положително решение
от Европейската комисия вследствие на уведомление, направено по реда на чл. 88,
ал. 3 от Договора за създаване на Европейската общност. Министърът на финансите
уведомява Европейската комисия по реда и процедурите, установени в Закона за
държавните помощи. Данъчно задълженото лице е длъжно да предостави на министъра
на финансите необходимата информация за изпращане на уведомление до Европейската
комисия.


(4) Когато за голям инвестиционен
проект не трябва да се прилага ал. 3, данъчното облекчение може да бъде
ползвано само ако е спазен коригираният таван за регионална помощ за големи
инвестиционни проекти, както е определен в Решението на Европейската комисия за
одобряване на Карта на националната регионална държавна помощ.


(5) За целите на ал. 3 стойността
на помощта и стойността на приемливите разходи за материални и нематериални
активи, включени в голям инвестиционен проект, се определят по настояща
стойност към датата на уведомяване на Европейската комисия по реда на чл. 88,
ал. 3 от Договора за създаване на Европейската общност. За целите на ал. 4
стойността на помощта и стойността на приемливите разходи за материални и
нематериални активи, включени в голям инвестиционен проект, се определят по
настояща стойност към датата, на която започва изпълнението на проекта.


Данъчно облекчение за извършвана
дейност в селското стопанство, преработвателната промишленост, производството,
високите технологии и инфраструктурата


Чл. 189а. (*) (Нов - ДВ,
бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., отм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в
сила от 01.01.2010 г.)


Данъчно облекчение,
представляващо държавна помощ за земеделски производители (Ново загл. - ДВ, бр.
95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)


Чл. 189б. (Нов - ДВ, бр.
95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) Корпоративният данък се преотстъпва
в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски
производители, за данъчната им печалба от дейност по производство на
непреработена растителна и животинска продукция.


(2) Корпоративният данък се
преотстъпва, когато са изпълнени едновременно следните условия:


1. преотстъпеният данък се
инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на
посочената в ал. 1 дейност, в срок до края на годината, следваща годината, за
която се ползва преотстъпването;


2. активите по т. 1 са придобити
при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица;


3. дейността по ал. 1 трябва да
продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на
преотстъпване; това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на
тригодишния срок с годишните данъчни декларации;


4. преотстъпеният данък не трябва
да превишава 50 на сто от стойността на активите по т. 1.


(3) Преотстъпването не е
допустимо, когато преотстъпеният данък се инвестира в сгради и земеделска
техника, които заместват съществуващи.


(4) Корпоративен данък не се
преотстъпва, когато лицето е получило други помощи по смисъла на чл. 87, § 1 от
Договора за създаване на Европейската общност, както и минимална помощ по
смисъла на Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20 декември 2007 г. за
прилагане на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност
към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти
за активите по ал. 2, т. 1.





Ограничения при ползване на
данъчни облекчения (Загл. изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007
г.)


Чл. 190. (Изм. - ДВ, бр.
110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Данъчно задължено лице не може да
ползва повече от едно данъчно облекчение по този раздел през една и съща
година.


(2) Активите, в които е
инвестиран преотстъпен данък съгласно чл. 188, ал. 2, се изключват от обхвата
на първоначална инвестиция.


Раздел V.
Данъчни облекчения, отговарящи на изискванията за допустима държавна помощ за
заетост (Отм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)


Данъчно задължени лица, които не
могат да ползват данъчното облекчение


Чл. 191. (Отм. - ДВ, бр.
106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)


Данъчно облекчение за насърчаване
на заетостта


Чл. 192. (Отм. - ДВ, бр.
106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)


Общи условия


Чл. 193. (Отм. - ДВ, бр.
106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)


Част трета.
ДАНЪК, УДЪРЖАН ПРИ ИЗТОЧНИКА


Глава двадесет и трета.
ОБЕКТИ НА ОБЛАГАНЕ


Данък, удържан при доходи от
дивиденти и ликвидационни дялове


Чл. 194. (1) С данък при
източника се облагат дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени
(персонифицирани) от местни юридически лица в полза на:


1. чуждестранни юридически лица,
с изключение на случаите, когато дивидентите се реализират от чуждестранно
юридическо лице чрез място на стопанска дейност в страната;


2. местни юридически лица, които
не са търговци, включително на общини.


(2) Данъкът по ал. 1 е
окончателен и се удържа от местните юридически лица, разпределящи дивиденти или
ликвидационни дялове.


(3) Алинея 1 не се прилага,
когато дивидентите и ликвидационните дялове са разпределени в полза на:


1. местно юридическо лице, което
участва в капитала на дружество като представител на държавата;


2. договорен фонд;


3. (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.,
в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009
г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) чуждестранно
юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава - членка на
Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, с изключение на случаите на скрито
разпределение на печалба.





Данък, удържан при доходи на
чуждестранни лица




Чл. 195. (1) (Доп. - ДВ,
бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Доходите от източник в страната,
посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8, на чуждестранни юридически лица, когато не
са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната и доходите от
източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 9, на чуждестранни юридически лица,
установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, когато не са
реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с
данък при източника, който е окончателен.


(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010
г., в сила от 01.01.2011 г.) Данъкът по ал. 1 се удържа от местните юридически
лица, едноличните търговци или местата на стопанска дейност в страната, които
начисляват доходите на чуждестранните юридически лица, с изключение на доходите
по чл. 12, ал. 3 и ал. 8, т. 2.


(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2010
г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато платецът на дохода не е данъчно задължено
лице по чл. 2 и за доходите по чл. 12, ал. 3 и ал. 8, т. 2, данъкът се удържа
от получателя на дохода.


(4) Алинеи 1 и 2 се прилагат и
когато чуждестранно лице чрез място на стопанска дейност в страната начислява
посочените доходи на други части на предприятието си, разположени извън
страната, с изключение на случаите, когато счетоводни разходи не се признават
за данъчни цели или счетоводни разходи или активи, отчетени по действително
понесените разходи (себестойност), се признават за данъчни цели на място на
стопанска дейност.


(5) Авансовите плащания във
връзка с доходите по ал. 1 не подлежат на облагане с данък при източника.





Финансови инструменти, допуснати
до търговия на регулиран пазар (Загл. изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от
01.01.2009 г.)






Чл. 196. (Изм. - ДВ, бр.
106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Не се облагат с данък при източника
доходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 21 от
допълнителните разпоредби.





Глава двадесет и четвърта.
ДАНЪЧНА ОСНОВА


Данъчна основа за данъка, удържан
при източника за доходите от дивиденти


Чл. 197. Данъчната основа
за определяне на данъка, удържан при източника за доходите от дивиденти, е
брутният размер на разпределените дивиденти.





Данъчна основа за данъка, удържан
при източника за доходите от ликвидационни дялове






Чл. 198. Данъчната основа
за определяне на данъка, удържан при източника за доходите от ликвидационни
дялове, е разликата между пазарната цена на подлежащото на получаване от съответния
акционер или съдружник и документално доказаната цена на придобиване на акциите
или дяловете му.





Данъчна основа за данъка, удържан
при източника за доходите на чуждестранни лица






Чл. 199. (1) Данъчната
основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите по чл. 195,
ал. 1, е брутният размер на тези доходи, с изключение на случаите по ал. 3 и 4.


(2) Данъчната основа за
определяне на данъка, удържан при източника за доходите от лихви на
чуждестранни юридически лица по договори за финансов лизинг в случаите, когато
в договора не е определен размерът й, се определя на базата на пазарната лихва.



(3) Данъчната основа за
определяне на данъка, удържан при източника за доходите на чуждестранни лица от
разпоредителни действия с финансови активи, е положителната разлика между
продажната им цена и тяхната документално доказана цена на придобиване.


(4) Данъчната основа за
определяне на данъка, удържан при източника за доходите на чуждестранните лица
от разпореждане с недвижимо имущество, е положителната разлика между продажната
цена и документално доказаната цена на придобиване на недвижимото имущество.


(5) Продажната цена за целите на
ал. 3 и 4 представлява насрещната престация по сделката, включително
възнаграждението, различно от пари, което се оценява по пазарни цени към датата
на начисляване на дохода.


(6) При прекратяване на договор
за финансов лизинг преди изтичане на срока му и без да се прехвърли правото на
собственост върху съответните активи - предмет на договора, неподлежащите на
връщане лизингови вноски се смятат за доход от ползване на имущество, придобит
от чуждестранното юридическо лице към момента на прекратяването. Внесеният
данък при източника за дохода от лихви до момента на прекратяване на лизинговия
договор се приспада от дължимия данък при източника за дохода от ползване на
имуществото.





Глава двадесет и пета.
ДАНЪЧНИ СТАВКИ


Данъчни ставки






Чл. 200. (1) (Изм. - ДВ,
бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Данъчната ставка на данъка върху
доходите по чл. 194 е 5 на сто.


(2) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2010
г., в сила от 01.01.2011 г.) Данъчната ставка на данъка върху доходите по чл.
195 е 10 на сто с изключение на случаите по чл. 200а.





Данъчна ставка на данъка върху
доходи от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения






Чл. 200а. (Нов - ДВ, бр.
94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) Данъчната ставка на данъка върху
доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения е 5 на сто, когато
едновременно са изпълнени следните условия:


1. притежател на дохода е чуждестранно
юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз, или място на стопанска
дейност в държава - членка на Европейския съюз, на чуждестранно юридическо лице
от държава - членка на Европейския съюз;


2. местното юридическо лице -
платец на дохода, или лицето, чието място на стопанска дейност в Република
България е платец на дохода, е свързано лице с чуждестранното юридическо лице -
притежател на дохода, или с лицето, чието място на стопанска дейност е
притежател на дохода.


(2) Когато доход, подлежащ на
облагане с данъчната ставка по ал. 1, е обложен с по-висока данъчна ставка,
притежателят на дохода има право да поиска възстановяване на данък.
Възстановяването се извършва по реда и в сроковете на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, но не по-късно от една година от подаване на искането за
възстановяване.


(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат
за:


1. доходи, които представляват
разпределение на печалба или възстановяване на капитал;


2. доходи от вземания за дълг,
които дават право на участие в печалбите на длъжника;


3. доходи от вземания за дълг,
които дават право на кредитора да замени своето право на лихва за право на
участие в печалбите на длъжника;


4. доходи от вземания за дълг,
при които няма клауза за връщане на главницата или връщането е след повече от
50 години от датата на емитирането на дълга;


5. доходи, представляващи
непризнати за данъчни цели разходи на място на стопанска дейност в Република
България, с изключение на тези по чл. 43;


6. доходи, начислени от
чуждестранно юридическо лице от държава, която не е държава - членка на
Европейския съюз, чрез място на стопанска дейност в Република България;


7. доходи от сделки, на които
основният мотив или един от основните мотиви е отклонение или избягване от
данъчно облагане.


(4) За целите на този член:


1. чуждестранно юридическо лице
от държава - членка на Европейския съюз, е всяко чуждестранно юридическо лице,
за което едновременно са изпълнени следните условия:


а) правната форма на
чуждестранното юридическо лице е в съответствие с приложение № 5;


б) чуждестранното юридическо лице
е местно лице за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, съгласно
съответното данъчно законодателство и по силата на спогодба за избягване на
двойното данъчно облагане с трета държава не се смята за местно лице за данъчни
цели в друга държава извън Европейския съюз;


в) чуждестранното юридическо лице
се облага с някой от данъците по приложение № 6, без право на освобождаване от
облагане, или с идентичен или подобен данък, който се налага като допълнение
към или вместо тези данъци;


2. едно лице е свързано лице с
второ лице, ако е изпълнено поне едно от следните условия към момента на
начисляване на дохода:


а) първото лице е притежавало
непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на
второто лице;


б) второто лице е притежавало
непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на
първото лице;


в) трето лице, което е местно
юридическо лице или чуждестранно юридическо лице от държава - членка на
Европейския съюз, е притежавало непрекъснато за период поне две години
най-малко 25 на сто от капитала и на първото, и на второто лице;


3. чуждестранно юридическо лице е
притежател на дохода, когато получава този доход в своя полза, а не като
посредник или агент на друго лице;


4. място на стопанска дейност е
притежател на дохода, когато едновременно са изпълнени следните условия:


а) вземането за дълг, правото или
използването на информация, по отношение на които възникват лихви или авторски
и лицензионни възнаграждения, са ефективно свързани с това място на стопанска
дейност;


б) лихвите или авторските и
лицензионните възнаграждения представляват доход, по отношение на който мястото
на стопанска дейност се облага в държавата - членка на Европейския съюз, в
която се намира, с някой от данъците, посочени в приложение № 6, или в Белгия -
с "impot des non-residents/belasting der niet-verblijfhouders", или в
Испания - с "Impuesto sobre la Renta de no Residentes", или с
идентичен или подобен данък, който се налага като допълнение към или вместо тези
данъци.





Глава двадесет и шеста.
ДЕКЛАРИРАНЕ НА ДАНЪКА


Деклариране на данъка.
Удостоверение за удържан данък върху доходи на чуждестранни лица




Чл. 201. (1) (Доп. - ДВ,
бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила
от 01.01.2011 г.) Лицата, удържали и внесли данъка при източника по чл. 194 и
195, и лицата, начислили дохода по чл. 12, ал. 3 и ал. 8, т. 2, декларират това
обстоятелство пред териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на дохода,
чрез декларация по образец. Декларацията се подава за всяко тримесечие в срок
до края на месеца, следващ тримесечието, през което е внесен данъкът.


(2) Когато платецът на дохода не
подлежи на регистрация, данъчната декларация се подава в Териториална дирекция
на Националната агенция за приходите - София.


(3) В случаите, когато платецът
на дохода е лице, което не е задължено да удържа и внася данък, декларацията се
подава от получателя на дохода в срок до подаване на искането за издаване на
удостоверение по ал. 4, но не по-късно от срока по ал. 1.


(4) По искане на заинтересованото
лице за внесения по реда на този закон данък върху доходи на чуждестранни
юридически лица се издава удостоверение по образец. Удостоверението се издава
от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където подлежи
на внасяне данъкът.





Глава двадесет и седма.
ВНАСЯНЕ НА ДАНЪКА


Внасяне на данъка




Чл. 202. (1) Платците на
доходи, удържащи данъка при източника по чл. 194, са длъжни да внесат дължимите
данъци, както следва:


1. в тримесечен срок от началото
на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на
дивиденти или ликвидационни дялове - в случаите, когато притежателят на дохода
е местно лице на държава, с която Република България има влязла в сила спогодба
за избягване на двойното данъчно облагане;


2. в срок до края на месеца,
следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивиденти или
ликвидационни дялове - за всички останали случаи.


(2) Платците на доходи, удържащи
данъка при източника по чл. 195, са длъжни да внесат дължимите данъци, както
следва:


1. в тримесечен срок от началото
на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода - в случаите, когато
притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Република България има
влязла в сила сп