Закон за корпоративното подоходно облагане - от двадесет и девета до тридесет и четвърта глава

Глава двадесет и девета.
ДАНЪЧНА ОСНОВА


Данъчна основа за данъка върху
представителните разходи






Чл. 211. Данъчната основа
за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 1 са начислените разходи
за съответния месец.





Данъчна основа за данъка върху
социалните разходи, предоставени в натура






Чл. 212. Данъчната основа
за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 2 са начислените социални
разходи, предоставени в натура, намалени с приходите, свързани с тези разходи,
за съответния месец.





Данъчна основа за данъка върху
социалните разходи за вноски (премии) за допълнителното социално осигуряване и
застраховки "Живот"






Чл. 213. (1) Данъчната
основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 2, буква
"а" е превишението на тези разходи над 60 лв. месечно за всяко наето
лице.


(2) Когато данъчно задължените
лица имат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента
на начисляване на разходите, данъчната основа за определяне на данъка върху
разходите е целият размер на начислените разходи.





Данъчна основа за данъка върху
социалните разходи за ваучери за храна




Чл. 214. (1) (Изм. - ДВ,
бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Данъчната основа за определяне на
данъка върху разходите по чл. 204, т. 2, буква "б" е превишението на
тези разходи над 60 лв. месечно за всяко наето лице.


(2) Когато не са изпълнени
условията за освобождаване от данък по чл. 209, данъчната основа за определяне
на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи.





Данъчна основа за данъка върху
разходите, свързани с поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства






Чл. 215. (1) Данъчната
основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 3 са начислените
през календарния месец разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни
средства, намалени с начислените приходи от застрахователни обезщетения,
свързани с превозното средство, до размера на извършените разходи за ремонт, за
които се отнася обезщетението.


(2) Когато с превозни средства се
извършва едновременно дейност по занятие и управленска дейност, при определяне
на данъчната основа по ал. 1:


1. разходите за експлоатация се
отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност
километри през текущия месец;


2. разходите за поддръжка и
ремонт се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази
дейност километри към общите изминати километри от съответното превозно средство
за последните 12 месеца, включително текущия месец.


(3) Когато основата за облагане
по ал. 1 е отрицателна величина, тя се приспада последователно от данъчната
основа за следващите месеци.





Глава тридесета.
ДАНЪЧНА СТАВКА, ДЕКЛАРИРАНЕ И ВНАСЯНЕ НА ДАНЪКА ВЪРХУ РАЗХОДИТЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. -
ДВ, БР. 110 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)


Данъчна ставка




Чл. 216. Данъчната ставка
на данъка върху разходите по чл. 204 е 10 на сто.





Деклариране и внасяне на данъка
(Загл. изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.)






Чл. 217. (1) (Нова - ДВ,
бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Данъкът върху разходите се
декларира с годишната данъчна декларация, подавана от данъчно задълженото лице.


(2) (Предишен текст на чл. 217 -
ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Данъкът върху разходите се
внася до 15-о число на месеца, следващ месеца, в който е начислен разходът.
Когато данъчно задължено лице има надвнесен данък върху разходите или
корпоративен данък, същият може да се приспадне от дължимия данък върху
разходите.





Част пета.
АЛТЕРНАТИВНИ ДАНЪЦИ


Глава тридесет и първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Алтернативен данък






Чл. 218. (1) Данъчно
задължените лица, посочени в тази част, вместо с корпоративен данък се облагат
с алтернативен данък за дейностите, посочени в тази част.


(2) За всички останали дейности
лицата по ал. 1 се облагат с корпоративен данък, с изключение на бюджетните
предприятия.





Глава тридесет и втора.
ДАНЪК ВЪРХУ ХАЗАРТНАТА ДЕЙНОСТ


Раздел I.
Общи положения


Отчетност






Чл. 219. (1) Данъчно
задължените лица по тази глава са длъжни да водят ежедневен и ежемесечен отчет
за получените и изплатените суми за участие в хазартните игри по образци,
утвърдени от министъра на финансите.


(2) Алинея 1 не се прилага:


1. за хазартната дейност, посочена
в раздел V;


2. за хазартните игри, при които
стойността на залога за участие се изразява в увеличената цена на телефонна или
друга телекомуникационна връзка;


3. когато за провеждането на
хазартните игри е осигурена компютърна система за проследяване провеждането на
тиражите и постъпленията, както и за контрол върху формирането и
разпределението на печалбите, осигуряваща предаването на необходимите данни на
Националната агенция за приходите.


(3) Данъкът върху помощните и
спомагателните дейности по смисъла на Закона за хазарта се декларира с годишна
данъчна декларация по образец, която се подава в срок до 31 март на следващата
година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по
регистрация на данъчно задълженото лице.


(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009
г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчно задължените лица по тази глава подават
годишен отчет за дейността в срок до 31 март на следващата година в
Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на
данъчно задълженото лице.





Раздел II.
Данък върху хазартната дейност от тото и лото, залагане върху резултати от
спортни състезания и случайни събития


Общи положения






Чл. 220. Хазартните
дейности от тото и лото, залагане върху резултати от спортни състезания и
случайни събития се облагат с данък върху хазартната дейност, който е
окончателен.





Данъчно задължени лица






Чл. 221. Данъчно задължени
лица по този раздел са организаторите на хазартните игри тото и лото, залагане
върху резултати от спортни състезания и случайни събития.





Данъчна основа






Чл. 222. Данъчната основа
за определяне на данъка върху хазартната дейност по този раздел е стойността на
направените залози за всяка игра.





Данъчна ставка






Чл. 223. (Изм. - ДВ, бр.
95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчната ставка на данъка върху
хазартната дейност по този раздел е 15 на сто.





Деклариране на данъка






Чл. 224. Данъкът върху
хазартната дейност по този раздел се декларира преди определяне на резултатите
от всяка игра с декларация по образец.





Внасяне на данъка






Чл. 225. Данъкът върху
хазартната дейност по този раздел се внася:


1. при ежедневно провеждане на
игрите - в срок 3 работни дни след определяне на резултатите за предходните
седем календарни дни;


2. при провеждане на игрите с
цикъл на продължителност до 7 дни - в срок три работни дни след определяне на
резултатите, но преди определяне на резултатите от следващата игра;


3. за игри с по-голям цикъл - в
7-дневен срок след определяне на резултатите.





Приходи от помощни и спомагателни
дейности






Чл. 226. (1) (Изм. - ДВ,
бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Приходите от помощни и спомагателни
дейности по смисъла на Закона за хазарта се облагат с алтернативен данък върху
стойността им в размер 12 на сто.


(2) Данъкът се внася в срок до
15-о число на месеца, следващ месеца на начисляване на приходите по ал. 1.





Раздел III.
Данък върху хазартната дейност от лотарии, томболи и числови лотарийни игри
Бинго и Кено


Общи положения






Чл. 227. Хазартната
дейност от лотарии, томболи и числови лотарийни игри Бинго и Кено се облага с
данък върху хазартната дейност, който е окончателен.





Данъчно задължени лица






Чл. 228. Данъчно задължени
лица по този раздел са организаторите на хазартните игри - лотарии, томболи и
числови лотарийни игри Бинго и Кено.





Данъчна основа






Чл. 229. Данъчната основа
за определяне на данъка върху хазартната дейност по този раздел е номиналът на
залога, посочен във фишове, талони, билети или други документи за участие.





Данъчна ставка






Чл. 230. (Изм. - ДВ, бр. 95
от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчната ставка на данъка върху
хазартната дейност по този раздел е 15 на сто.





Деклариране на данъка






Чл. 231. Данъкът върху
хазартната дейност по този раздел се декларира ежемесечно до 10-о число на
следващия месец с декларация по образец.





Внасяне на данъка






Чл. 232. (1) Данъкът върху
хазартната дейност по този раздел се внася преди получаване на документите за
участие или осъществяване на вноса им.


(2) Предприятията, определени от
министъра на финансите или от друг орган, посочен със закон, отпечатващи
документи за участие или осъществяващи вноса им, предоставят документите за
участие само след представяне на документите за платения данък.





Възстановяване на данък






Чл. 233. (1) Платеният
данък върху неизползваните документи се възстановява от териториалната дирекция
на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на лицето:


1. след приключване на всеки дял
(тираж) на периодичните лотарийни игри, или


2. когато дейността на
организатора е прекратена на основание чл. 81, ал. 2 от Закона за хазарта.


(2) Към искането за
възстановяване по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се прилагат
неизползваните документи за участие, както и решението за прекратяване на
дейността в случаите по ал. 1, т. 2.





Приходи от помощни и спомагателни
дейности






Чл. 234. (1) Приходите от
помощни и спомагателни дейности по смисъла на Закона за хазарта се облагат с
алтернативен данък върху стойността им в размер 12 на сто.


(2) Данъкът се внася в срок до
15-о число на месеца, следващ месеца на начисляване на приходите по ал. 1.





Раздел IV.
Данък върху хазартната дейност от игри, при които залогът за участие е
увеличената цена на телефонна или друга телекомуникационна връзка


Общи положения






Чл. 235. Хазартната дейност
от игри, при които стойността на залога за участие се изразява в увеличената
цена на телефонна или друга телекомуникационна връзка, се облага с данък върху
хазартната дейност, който е окончателен.





Данъчно задължени лица






Чл. 236. Данъчно задължени
лица по реда на този раздел са организаторите на хазартните игри, при които
стойността на залога за участие се изразява в увеличената цена на телефонна или
друга телекомуникационна връзка.





Данъчна основа






Чл. 237. Данъчната основа
за определяне на данъка по този раздел е увеличението на цената на телефонната
или телекомуникационната връзка.





Данъчна ставка






Чл. 238. (Изм. - ДВ, бр.
95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчната ставка на данъка по този
раздел е 15 на сто.





Деклариране на направените залози
и данъка






Чл. 239. (1) Организаторът
на хазартната игра декларира направените залози и данъка по този раздел в
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на
регистрацията си в срок до 20-о число на месеца, следващ месеца на провеждането
на игрите, с декларация по образец.


(2) Телефонният или
телекомуникационният оператор декларира направените залози и данъка по този
раздел в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по
мястото на регистрацията си в срок до 20-о число на месеца, следващ месеца на
провеждането на игрите, с декларация по образец.





Внасяне на данъка






Чл. 240. (1) Данъкът върху
хазартната дейност по този раздел се удържа и внася от лицензирания телефонен
или телекомуникационен оператор в срок до 20-о число на месеца, следващ месеца
на провеждането на игрите.


(2) Телефонният или
телекомуникационният оператор е длъжен да се увери, че организаторът на
хазартната игра е получил разрешение от Държавната комисия по хазарта и да представи
пред териториалната дирекция на Националната агенция за приходите договора, въз
основа на който приема залозите, с вписана клауза за увеличението на цената на
телефонната или телекомуникационната връзка.





Приходи от помощни и спомагателни
дейности






Чл. 241. (1) Приходите от
помощни и спомагателни дейности по смисъла на Закона за хазарта се облагат с
алтернативен данък върху стойността им в размер 12 на сто.


(2) Данъкът се внася от
организатора на хазартната игра в срок до 15-о число на месеца, следващ месеца
на начисляване на приходите по ал. 1.





Раздел V.
Данък върху хазартната дейност с хазартни съоръжения


Общи положения






Чл. 242. Хазартната
дейност с хазартни игрални автомати, съоръжения за осъществяване на залагания
върху резултати от надбягвания с коне или кучета, рулетка и други хазартни
съоръжения в игрално казино се облага с данък върху хазартната дейност, който е
окончателен.





Данъчно задължени лица






Чл. 243. Данъчно задължени
лица по този раздел са организаторите на хазартни игри с хазартни игрални
автомати, съоръжения за осъществяване на залагания върху резултати от
надбягвания с коне или кучета, рулетка и други хазартни съоръжения в игрално
казино.





Определяне на данъка






Чл. 244. Данъкът по този
раздел се определя за вписаните в разрешението и експлоатирани:


1. хазартни игрални автомати,
съответно всяко игрално място от тях;


2. съоръжения за осъществяване на
залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета;


3. рулетки в казино, игрални маси
или за други игрални съоръжения в казино.





Размери на данъка






Чл. 245. (1) (Изм. - ДВ,
бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Размерите на данъка върху
хазартната дейност по този раздел се определят, както следва:


1. за хазартен игрален автомат,
съответно всяко игрално място от него - 500 лв. на тримесечие;


2. за съоръжение за осъществяване
на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета - 500 лв. на
тримесечие за всяко съоръжение;


3. за рулетка в казино за игрална
маса - 22 000 лв. на тримесечие за всяко съоръжение;


4. за друго игрално съоръжение в
казино - 5000 лв. на тримесечие за всяко съоръжение.


(2) За тримесечията преди
издаване и след отнемане на разрешението за организиране на хазартни игри със
съответното съоръжение данък не се дължи.


(3) Данъкът се дължи в пълен
размер за тримесечието, в което е издадено или е отнето разрешението за
организиране на хазартни игри със съответното съоръжение.





Деклариране на данъка






Чл. 246. Организаторът на
хазартна игра декларира данъка по този раздел в териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите по мястото на регистрацията си в срок до 15-о
число на месеца, следващ тримесечието.





Внасяне на данъка






Чл. 247. (1) Данъкът по
този раздел се внася в сроковете за декларирането му.


(2) Данъкът се внася за всеки
обект за хазартна дейност с отделно платежно нареждане, в което се посочват
местонахождението и адресът на обекта.


(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009
г., в сила от 01.01.2010 г.) Лицата по този раздел изпращат копие от платежното
нареждане до териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по
местонахождението на игралната зала, обекта за осъществяване на залаганията или
казиното.





Глава тридесет и трета.
ДАНЪК ВЪРХУ ПРИХОДИТЕ НА БЮДЖЕТНИ ПРЕДПРИЯТИЯ


Общи положения






Чл. 248. Приходите на
бюджетните предприятия от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от
отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, се облагат с данък върху
приходите по реда на тази глава.





Данъчна основа






Чл. 249. (1) Данъчната
основа за определяне на данъка върху приходите е месечна и годишна.


(2) Месечната данъчна основа са
приходите на бюджетното предприятие от сделки по чл. 1 от Търговския закон,
както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, начислени през
съответния месец.


(3) Годишната данъчна основа са
приходите на бюджетното предприятие от сделки по чл. 1 от Търговския закон,
както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, начислени през
съответната година.





Данъчни ставки






Чл. 250. (1) Данъчната
ставка на данъка върху приходите е 3 на сто.


(2) Данъчната ставка на данъка
върху приходите на общините е 2 на сто.





Преотстъпване на данък






Чл. 251. (1) Преотстъпва
се 50 на сто от данъка върху приходите на научноизследователските бюджетни
предприятия, държавните висши училища, държавните и общинските училища от
системата на народната просвета за стопанската им дейност, която е пряко
свързана със или е помощна за осъществяване на основната им дейност.


(2) Преотстъпеният данък се
отразява като отписано задължение към държавата.





Деклариране на данъка






Чл. 252. (1) (Предишен
текст на чл. 252 - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато
подлежат на облагане с данък върху приходите за съответната година, бюджетните
предприятия подават годишна данъчна декларация по образец до 31 март на
следващата година.


(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009
г., в сила от 01.01.2010 г.) С годишната данъчна декларация се подава и годишен
отчет за дейността.





Внасяне на данъка






Чл. 253. (1) Данъкът върху
приходите, определен върху месечната данъчна основа, се внася от бюджетните
предприятия до 15-о число на месеца, следващ месеца на начисляване на прихода.


(2) Когато сумата от месечните
данъчни основи за годината е по-малка от годишната данъчна основа, дължимият
данък се внася до 31 март на следващата година.


(3) Когато сумата от месечните
данъчни основи за годината е по-голяма от годишната данъчна основа,
надвнесеният данък може да се приспада от дължимите данъци върху приходите след
подаване на годишната данъчна декларация.





Глава тридесет и четвърта.
ДАНЪК ВЪРХУ ДЕЙНОСТТА ОТ ОПЕРИРАНЕ НА КОРАБИ


Общи положения






Чл. 254. (1) Данъчно
задължените лица, посочени в тази глава, могат да изберат дейността им от
опериране на кораби да се облага с данък върху дейността от опериране на
кораби.


(2) Данъчно задължените лица,
избрали да се облагат с данъка по ал. 1, се облагат с този данък за срок не
по-кратък от 5 години.





Данъчно задължени лица






Чл. 255. (1) (Предишен
текст на чл. 255 - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Данъчно
задължени лица по реда на тази глава са лицата, извършващи морско търговско
корабоплаване, когато отговарят едновременно на следните условия:


1. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2008
г., в сила от 01.01.2009 г.) са дружества, регистрирани по Търговския закон,
или места на стопанска дейност на дружество, което е установено за данъчни цели
в друга държава - членка на Европейския съюз, или държава - членка на
Европейското икономическо пространство, съгласно съответното данъчно
законодателство и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно
облагане с трета държава не се смята за установено за данъчни цели в друга
държава извън Европейския съюз или Европейското икономическо пространство;


2. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г.,
в сила от 01.01.2011 г.) оперират със собствени или наети кораби, както и
отдават под наем кораби;


3. не отказват обучението на
стажанти на борда на корабите, с изключение на случаите, когато броят на
стажантите в рамките на една година превишава един на 15 офицери, плаващи на
корабите;


4. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2008
г., в сила от 01.01.2009 г.) комплектуват екипажите си с български граждани или
с граждани на други държави - членки на Европейския съюз или на Европейското
икономическо пространство;


5. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2008
г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011
г.) най-малко 60 на сто от нетния тонаж на оперираните кораби е от кораби,
които плават под българско знаме или знаме на друга държава - членка на
Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство;


6. (нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г.,
в сила от 01.01.2011 г.) осъществяват своята дейност в съответствие с
изискванията на международните конвенции и правото на Европейския съюз относно
безопасността и сигурността на корабоплаването, опазването на околната среда от
замърсяване от кораби и условията на живот и труд на борда на кораба.


(2) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2010
г., в сила от 01.01.2011 г.) Данъчно задължени лица по реда на тази глава са и
лицата, извършващи морско търговско корабоплаване, когато управляват кораби въз
основа на договори за управление и едновременно отговарят на следните
изисквания:


1. за тях са изпълнени условията
по ал. 1, т. 1, 5 и 6;


2. повече от половината от
административния брегови персонал или от екипажа е съставен от български
граждани или граждани на други държави - членки на Европейския съюз или на
Европейското икономическо пространство;


3. поне две трети от тонажа на
управляваните кораби се управлява от дружества, които са местни лица за данъчни
цели на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство.





Ограничения в обхвата на данъка






Чл. 256. Данъчно
задължените лица нямат право да прилагат реда за облагане по тази глава за:


1. морски кораби с нетен тонаж
под 100 тона;


2. риболовни кораби;


3. кораби за развлечения, с
изключение на пътническите кораби;


4. кораби, които данъчно
задължените лица са предоставили за управление или по договор за беърбоут
чартър, с изключение на случаите, когато са предоставени на държавата;


5. инсталации за добив на
подземни богатства, нефтени платформи и кораби, извършващи драгажни дейности и
дейности по теглене и влачене.





Данъчна основа






Чл. 257. (1) Данъчната
основа за кораб за един ден в експлоатация се определя, както следва:


1. за кораб с нетен тонаж до 1000
тона - 3,50 лв. за всеки започнати 100 тона;


2. за кораб с нетен тонаж от 1001
до 10 000 тона - 35 лв. плюс 3,00 лв. за всеки започнати 100 тона над 1000
тона;


3. за кораб с нетен тонаж от 10
001 до 25 000 тона - 305 лв. плюс 2,50 лв. за всеки започнати 100 тона над 10
000 тона;


4. за кораб с нетен тонаж над 25
001 тона - 680 лв. плюс 1,00 лв. за всеки започнати 100 тона над 25 000 тона.


(2) Данъчната основа за кораб за
календарния месец се определя, като данъчната основа за съответния кораб за
един ден в експлоатация, определена по реда на ал. 1, се умножи по дните в
експлоатация на съответния кораб през календарния месец.


(3) Данъчната основа за
определяне на данъка по тази глава е сумата от данъчните основи, определени за
всички кораби по реда на ал. 2.





Данъчна ставка

Чл. 258. Данъчната ставка
на данъка по тази глава е 10 на сто.





Деклариране на данъка






Чл. 259. (1) Данъчно
задължените лица упражняват правото си на избор за облагане с данък по тази
глава чрез подаване на декларация по образец до 31 декември на предходната
година.


(2) Данъчно задължените лица
подават годишна данъчна декларация по образец за дължимия данък по тази глава в
срок до 31 март на следващата година.


(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009
г., в сила от 01.01.2010 г.) С годишната данъчна декларация се подава и годишен
отчет за дейността.





Внасяне на данъка






Чл. 260. Данъчно
задължените лица внасят дължимия данък по тази глава ежемесечно в срок до края
на следващия месец.